АДВОКАТ

Решение от 14.06.2012 г. на Софийски районен съд, 27 състав по гр.д. № 56943/2010 год., с което се отхвърля иск на "Топлофикация София" ЕАД срещу физическо лице от гр. София.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14. 06. 2012 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 27-ми състав в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С.

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия С. гр. д. № 56943/2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с 415 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът - "Т.С." ЕАД излага в исковата молба, че на 25. 06. 2010 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 8337.25 лева главница, стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 02. 1999 г. до м. 02. 2010 г. и 3427.03 лева лихва за забава за периода от 01. 04. 1999 г. до 16. 04. 2010 г. С разпореждане на СРС, 89-ти състав по гр. д. №8773/2010 г. е уважено искането. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. В тази връзка е предявен настоящия иск за установяване на вземането на ищеца за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за топлоснабден имот, а именно: апартамент № 76, находящ се в гр. С, ж.к. "Младост-1", бл. 23, вх. 7 за периода м. 02. 1999 г. до м. 02. 2010 г.

Излагат се съображения, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредба 1 за ползване на топлинна енергия (в сила от 27. 06. 1975г. и отм. на 26.03.2002 г.), както и по смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката през процесния период. Твърди се, че между страните съществува договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба. В чл. 32, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка се твърди, че ответникът има задължение да заплаща дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката. С изтичане на последния ден на месеца ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забавата. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период и дължи заплащането й.

Твърди се, че в сградата - етажна собственост на адрес: гр. С, ж.к. "Младост-1", бл. 23, вх. 7, не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 8337.25 лева главница, стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 02. 1999 г. до м. 02. 2010 г. и 3427.03 лева лихва за забава за периода от 01. 04. 1999 г. до 16. 04. 2010 г., ведно със законната лихва върху гравницата от 25.06.2010 г. до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът С.С.Ц. в писмения си отговор излага съображения, че няма качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва да се намира в облигационни отношения с ищеца. Заявява, че по делото не са представени доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

От извлечение от сметката за абонатен № 1011874 се установявя, че за периода от м. 02. 1999 г. до м. 02. 2010 г., са изчислени задължения за доставена топлинна енергия на абоната в размер на 8337.25 лева и лихва за забава в размер на 3427.03 лева.

Представени са данъчни фактури, издадени от ищцовото дружество и отразяващи прогнозни задължения за топлинна енергия за процесния период за абонатен № 1011874

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на потребители от гр. София.

Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. 23 в ж.к. "М", вх. Д от 30. 09. 1973 г. Под номер 4 в него е отразено, че на ет. 2, ап. 76 живее лицето С.С.Ц.

Представен е констативен протокол № 636/09.05.2008 г., от който се установявя, че в сградата на адрес: ж.к. "М", бл. 23, вх.6,7,8 не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна вътрешно-отоплителна система.

Представена е справка за претендираните от ищеца суми по пера и период.

От правна страна:

Ответника е направил в срок възражение по делото, че не е собственик или ползвател на процесния имот. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната на ищеца, който не е ангажирал доказателства опровергаващи възражението. От представените писмени доказателства не се установява ответника да е собственик на имота, за който ищеца твърди, че е доставял топлинна енергия или ползвател на същия. Представеният списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. 23 в ж.к. "М", вх. Д, в който фигурира и името на ответника е от дата 30. 09. 1973 г. При изричното възражение от страна на ответника, че същият не е обственик или ползвател на имота, за който ищеца твърди, че е доставял топлинна енергия за процесния период ищеца следваше да докаже оспорените обстоятелства.

Поради липсата на доказателства в тази насока съдът намира, че не се доказва наличие на облигационни отношения между страните, следователно ответника няма качествата на потребител на топлинна енергия за описания в исковата молба имот нито по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредба 1 за ползване на топлинна енергия (в сила от 27. 06. 1975г. и отм. на 26.03.2002 г.), нито по смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, от което да се направи извод, че през процесния период страните не са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, представени по делото.

При тези данни по делото, искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен, както по отношение на претенцията за главница, така и по отношение на претенцията за лихва.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца дължи на ответника направените по делото разноски, които от представените доказателства се установява, че са в размер на 2000.00 лева заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: